Вълшебните ботуши
Казват, имало в селцето
малка къщичка, където
някога живял един
малко странен господин.
Имал хубава градина
и кутре на име Джина,
а в красивия си дом –
котарак на име Том.
Казват, в снегове и суши,
вечно носел той ботуши.
През декември и април,
все обут с ботуши бил.
Как се казвал аз не зная,
но ще разбереш накрая –
господинът мил и драг,
бил магьосник, чуден маг.
Дядо казваше – видели,
как крила поникват бели,
бил вълшебен не науж,
всеки стар наглед ботуш.
Щом сънят прегръщал всички,
хора, птици и пчелички,
господинът побелял,
с тях по цяла нощ летял.
Бързо казвам! Ето, ето,
литвал всяка нощ в небето
и звездички палел той,
за да светят светъл рой.
Щом узнал, че са разкрили,
тайната му, с нови сили,
грабнал куфар и без звук
отлетял далеч на юг.
Взел си кучето, котака,
ей, го вън на двора чака.
Само след като заспиш,
с него ти ще полетиш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
