Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18138
29.07.2022 г., 7:43 ч.

Вълшебните ботуши 

  Поезия » За деца
648 15 32

Казват, имало в селцето
малка къщичка, където
някога живял един
малко странен господин.

 

Имал хубава градина
и кутре на име Джина,
а в красивия си дом –
котарак на име Том.

 

Казват, в снегове и суши,
вечно носел той ботуши.
През декември и април,
все обут с ботуши бил.

 

Как се казвал аз не зная,
но ще разбереш накрая –
господинът мил и драг,
бил магьосник, чуден маг.

 

Дядо казваше – видели,
как крила поникват бели,
бил вълшебен не науж,
всеки стар наглед ботуш.

 

Щом сънят прегръщал всички,
хора, птици и пчелички,
господинът побелял,
с тях по цяла нощ летял.

 

Бързо казвам! Ето, ето,
литвал всяка нощ в небето
и звездички палел той,
за да светят светъл рой.

 

Щом узнал, че са разкрили,
тайната му, с нови сили,
грабнал куфар и без звук
отлетял далеч на юг.

 

Взел си кучето, котака,
ей, го вън на двора чака.
Само след като заспиш,
с него ти ще полетиш.    

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Вълшебните обувки »

2 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??