M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
29 июл. 2022 г., 19:36

Вълшебните ботушки 

  Поэзия
931 6 28

Хладно стана, ще вали,

млъкват птици и мухи,

виж цветята и тревата

слана ги вече ослани…

 

Тъй разказваше ми баба

като малък как съм спал,

и към облаците бели,

как на сън съм полетял

 

И съм мислил в оня час

как да им помогна аз,

ще им дам – те нека чуят –

нещичко да си обуят.

 

На врабченцето чепички

да подскача леко – леко,

а на зайчето терлички,

за да бяга по-далеко.

 

Шарко двора не напуща

и навред юнак е първи,

нека е обут с навуща

и цървулки с черни върви.

 

Котката ще ми се мръщи,

ала нека извинява:

тя стои си все във къщи,

та и босичка минава.

 

Оле-е-е! Щях да го забравя:

на магарчо дългоушки,

песнопоец заслужава

до коленете ботушки,

 

но да бъдат със звънчета,

че затропа ли с крачета,

да извие глас чудесен,

да запее сладка песен.

 

Аз като юнак голям,

ботушките си ще ги дам,

те вълшебни са и с Мая

ден и нощ ще си играем!

 

© Миночка Митева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Вълшебните обувки »

10 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??