4 дек. 2018 г., 23:11

Вълшебства

806 4 9

Вълшебство е изгрева -

докосва душата ми...

Виж, този свят -

как кристално блести,

целува деня ми...

с вълшебства докосва,

най-новата страница

от книгата на живота...

Слънчеви зайчета -

трепкат по миглите

и дишам живот и мечти.

И толкова много нежност

има в сърцето ми...

а любовта ми е приказка, знам!

Вълшебно разлистват се

във дните - очакващи,

надежда и вяра

и светли мечти...

Кристално преплитат се

в лъчите живителни...

изумрудени мисли

пропити със тих благослов!

И ето денят ми изпъстрен е

с разноцветни мечти...

Дъгата с пръсти рисувам -

бели пухкави облачета

се носят ефирно

и със жаден поглед

прегръщам,

тоз вълшебен свят!

И светлее надеждата -

към мене приижда...

и къта мъдрост в душата!

И любовни копнежи -

покорили сърцето ми...

пак при мен се завръщат -

като ято от гълъби бели,

понесли със себе си

мир, любов и надежда!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Галина, благодаря ти за хубавите думи!
    И светлее надеждата -
    към мене приижда...
    и къта мъдрост в душата!
  • Невероятно! Хубав стих!
  • Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Мир,любов и надежда и едно вълшебство.
    Поздрав!
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината и позитивните
    коментари към стиха ми Вълшебства...Направихте ме толкова
    щастлива!Вълшебствата са навсякъде около нас...!
    Пожелавам ви, много здраве, щастие, любов и сбъднати мечти!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...