4.12.2018 г., 23:11

Вълшебства

808 4 9

Вълшебство е изгрева -

докосва душата ми...

Виж, този свят -

как кристално блести,

целува деня ми...

с вълшебства докосва,

най-новата страница

от книгата на живота...

Слънчеви зайчета -

трепкат по миглите

и дишам живот и мечти.

И толкова много нежност

има в сърцето ми...

а любовта ми е приказка, знам!

Вълшебно разлистват се

във дните - очакващи,

надежда и вяра

и светли мечти...

Кристално преплитат се

в лъчите живителни...

изумрудени мисли

пропити със тих благослов!

И ето денят ми изпъстрен е

с разноцветни мечти...

Дъгата с пръсти рисувам -

бели пухкави облачета

се носят ефирно

и със жаден поглед

прегръщам,

тоз вълшебен свят!

И светлее надеждата -

към мене приижда...

и къта мъдрост в душата!

И любовни копнежи -

покорили сърцето ми...

пак при мен се завръщат -

като ято от гълъби бели,

понесли със себе си

мир, любов и надежда!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Галина, благодаря ти за хубавите думи!
    И светлее надеждата -
    към мене приижда...
    и къта мъдрост в душата!
  • Невероятно! Хубав стих!
  • Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Мир,любов и надежда и едно вълшебство.
    Поздрав!
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината и позитивните
    коментари към стиха ми Вълшебства...Направихте ме толкова
    щастлива!Вълшебствата са навсякъде около нас...!
    Пожелавам ви, много здраве, щастие, любов и сбъднати мечти!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...