13 июн. 2007 г., 17:10

Вълшебство 

  Поэзия
692 0 5

  Вълшебен ден. Вълшебна нощ.
  Съдбата щедро ме погледна.
  Вълшебник благ със глас на кадифе,
  тихичко до мен приседна.
  С вълшебна пръчица докосна
  раненото ми от любов сърце.
  После нежно ме прегърна
  като мъничко дете.
  Среброкоса моя, фея, синеока,
  с лунни петънца по чипото носле,
  тук съм вече, мила моя.
  Събуди се. И добре дошла.

  

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??