13.06.2007 г., 17:10

Вълшебство

874 0 5

  Вълшебен ден. Вълшебна нощ.
  Съдбата щедро ме погледна.
  Вълшебник благ със глас на кадифе,
  тихичко до мен приседна.
  С вълшебна пръчица докосна
  раненото ми от любов сърце.
  После нежно ме прегърна
  като мъничко дете.
  Среброкоса моя, фея, синеока,
  с лунни петънца по чипото носле,
  тук съм вече, мила моя.
  Събуди се. И добре дошла.

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...