Вълшебство
под звънкия есенен дъждец,
ръката си към мен ти протегна
от своята топлина да ми дадеш.
Не беше празник, а душата ми танцуваше,
погълната от твоите сетива,
косата ми с вятъра флиртуваше
под звуците на падащи листа.
От този миг изгаряш ме и палиш ме с очи,
сърцето ми за теб вечно ще гори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Все права защищены
