Анит (Ани) Анит (Ани)
4
Oct 5, 2008, 7:06 PM

Вълшебство

  Poetry » Love
568 0 2
В онази нощ вълшебна,
под звънкия есенен дъждец,
ръката си към мен ти протегна
от своята топлина да ми дадеш.
Не беше празник, а душата ми танцуваше,
погълната от твоите сетива,
косата ми с вятъра флиртуваше
под звуците на падащи листа.
От този миг изгаряш ме и палиш ме с очи,
сърцето ми за теб вечно ще гори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0