16 мар. 2013 г., 10:38

Вълшебство 

  Поэзия » Любовная
1805 2 17

 

Вълшебство


Тая вечер, на спирката - сам,
аз очаквам да мине трамвая.
Ето, чувам го - идва насам,
но дали ще си в него - не зная.

Ако там си - ще мина край теб,
ще извърна очи, да те гледам
и пропуснал да дупча билет,
ще утихна приличен, безвреден...

Ще пътуваме в късния час
само с чувствата свои, дълбоки.
Ти ще слезеш, ще сляза и аз,
но ще тръгнем в различни посоки,

а трамваят, облян в светлина,
ще се гмурне невидим в безкрая -
със звънене отнесъл мига,
на вълшебството слагайки края.

 

© Росен Гъдев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??