Вълшебство
Вълшебство
Тая вечер, на спирката - сам,
аз очаквам да мине трамвая.
Ето, чувам го - идва насам,
но дали ще си в него - не зная.
Ако там си - ще мина край теб,
ще извърна очи, да те гледам
и пропуснал да дупча билет,
ще утихна приличен, безвреден...
Ще пътуваме в късния час
само с чувствата свои, дълбоки.
Ти ще слезеш, ще сляза и аз,
но ще тръгнем в различни посоки,
а трамваят, облян в светлина,
ще се гмурне невидим в безкрая -
със звънене отнесъл мига,
на вълшебството слагайки края.
© Росен Гъдев All rights reserved.
