13 нояб. 2024 г., 05:36

Вълшебство

427 1 0

Блестят хиляди звезди над Смолян,

а аз ги гледам и на Господа се моля -

да начертае път, следа, малък белег в небесата

и да ми покаже къде се тази вечер крият чудесата.

 

Да ми покаже пътя Той към хладната гора,

да се загубя, да остана там съвсем сама,

да ме насочва само снопче ярка светлина,

път сияен, осеян с камъчета да извървя.

 

А той се крие там и умислен сам мълчи,

но щом се приближа ще целуна тъй красивите му очи,

и ще изтрия всеки миг на болка, мъка, гняв, тъга

от изнурената му, белязана душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Македонско Девойче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....