13.11.2024 г., 5:36

Вълшебство

422 1 0

Блестят хиляди звезди над Смолян,

а аз ги гледам и на Господа се моля -

да начертае път, следа, малък белег в небесата

и да ми покаже къде се тази вечер крият чудесата.

 

Да ми покаже пътя Той към хладната гора,

да се загубя, да остана там съвсем сама,

да ме насочва само снопче ярка светлина,

път сияен, осеян с камъчета да извървя.

 

А той се крие там и умислен сам мълчи,

но щом се приближа ще целуна тъй красивите му очи,

и ще изтрия всеки миг на болка, мъка, гняв, тъга

от изнурената му, белязана душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Македонско Девойче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...