19 февр. 2008 г., 23:50

Вън снежна виелица вие

1.3K 0 9

 

Вън снежна виелица вие
и трупа на преспи тъга.
Стоя и си мисля за Рия -
къде ли е Рия сега?

 

Тъй дълго във сайта я няма!
Дали - (ала не, не това!) -
от някаква грижа голяма
не може да вдигне глава!

 

Или, след щастлива промяна,
(о, боже, дано е това),
от истинска обич люляна,
със своя любим е сега?

 

Ако е това - налюби го,
а после, в среднощния час,
в леглото да спи остави го,
а ти се изтупай сред нас!

 

Защото за теб ни се плаче!
Без тебе светът е кошмар!
И всички тъгуват, обаче
най-силно тъгува Ангар!

 

От всяка любов изоставен,
той денем и нощем тъжи!
От Бога и чорта забравен,
тъй както забрави го ти!

 

Вън снежна виелица вие
и трупа на преспи тъга.
Стоя и си мисля за Рия -
къде ли е Рия сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, на които също Рия ви е липсвала. Аз така се бях отчаял, че дори бях престанал да проверявам на страничката й. А след като пуснах стихотворението си погледнах и видях, че се е появила и е публикувала стихотворение на 7 февруари. Значи тук е, и си е все същата!
  • Стихът ти е пропит с много нежност и искрена обич!Аплодисменти!!!
  • Чувства на обич и тревога са се огледали в душата ти,Ангар...
    Прекрасен стих...,дано стигне той до Рия!
    Поздрав,за теб,Ангар!
  • Еех, къде ли е наистина, Риа...
    Липсва!
  • И на мен ми хареса стиха!
    С удоволствие чета всяка твоя творба!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...