19.02.2008 г., 23:50

Вън снежна виелица вие

1.3K 0 9

 

Вън снежна виелица вие
и трупа на преспи тъга.
Стоя и си мисля за Рия -
къде ли е Рия сега?

 

Тъй дълго във сайта я няма!
Дали - (ала не, не това!) -
от някаква грижа голяма
не може да вдигне глава!

 

Или, след щастлива промяна,
(о, боже, дано е това),
от истинска обич люляна,
със своя любим е сега?

 

Ако е това - налюби го,
а после, в среднощния час,
в леглото да спи остави го,
а ти се изтупай сред нас!

 

Защото за теб ни се плаче!
Без тебе светът е кошмар!
И всички тъгуват, обаче
най-силно тъгува Ангар!

 

От всяка любов изоставен,
той денем и нощем тъжи!
От Бога и чорта забравен,
тъй както забрави го ти!

 

Вън снежна виелица вие
и трупа на преспи тъга.
Стоя и си мисля за Рия -
къде ли е Рия сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, на които също Рия ви е липсвала. Аз така се бях отчаял, че дори бях престанал да проверявам на страничката й. А след като пуснах стихотворението си погледнах и видях, че се е появила и е публикувала стихотворение на 7 февруари. Значи тук е, и си е все същата!
  • Стихът ти е пропит с много нежност и искрена обич!Аплодисменти!!!
  • Чувства на обич и тревога са се огледали в душата ти,Ангар...
    Прекрасен стих...,дано стигне той до Рия!
    Поздрав,за теб,Ангар!
  • Еех, къде ли е наистина, Риа...
    Липсва!
  • И на мен ми хареса стиха!
    С удоволствие чета всяка твоя творба!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...