Feb 19, 2008, 11:50 PM

Вън снежна виелица вие

  Poetry » Love
1.3K 0 9

 

Вън снежна виелица вие
и трупа на преспи тъга.
Стоя и си мисля за Рия -
къде ли е Рия сега?

 

Тъй дълго във сайта я няма!
Дали - (ала не, не това!) -
от някаква грижа голяма
не може да вдигне глава!

 

Или, след щастлива промяна,
(о, боже, дано е това),
от истинска обич люляна,
със своя любим е сега?

 

Ако е това - налюби го,
а после, в среднощния час,
в леглото да спи остави го,
а ти се изтупай сред нас!

 

Защото за теб ни се плаче!
Без тебе светът е кошмар!
И всички тъгуват, обаче
най-силно тъгува Ангар!

 

От всяка любов изоставен,
той денем и нощем тъжи!
От Бога и чорта забравен,
тъй както забрави го ти!

 

Вън снежна виелица вие
и трупа на преспи тъга.
Стоя и си мисля за Рия -
къде ли е Рия сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, на които също Рия ви е липсвала. Аз така се бях отчаял, че дори бях престанал да проверявам на страничката й. А след като пуснах стихотворението си погледнах и видях, че се е появила и е публикувала стихотворение на 7 февруари. Значи тук е, и си е все същата!
  • Стихът ти е пропит с много нежност и искрена обич!Аплодисменти!!!
  • Чувства на обич и тревога са се огледали в душата ти,Ангар...
    Прекрасен стих...,дано стигне той до Рия!
    Поздрав,за теб,Ангар!
  • Еех, къде ли е наистина, Риа...
    Липсва!
  • И на мен ми хареса стиха!
    С удоволствие чета всяка твоя творба!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...