11 дек. 2019 г., 07:36

Въобще́...

796 0 0

 

Въобще́...

 

О, моя Приятелко стара –

ти не си стара, въобще́!...

Знам: любовта не повтаря,

но не може и да расте...

 

Мислехме, че е голяма –

по-голяма не може въобще́!...

А оказа се страст разпиляна,

а и Вятър няма: да я събере́!...

 

Изгубихме много илюзии,

а повече не може въобще́!...

За това ли се гледаме гузни

и мълчим все с  въпрос: „Накъде́?“...

 

О!... Толкова много мечтания!...

Какво ли мечтахме въобще́?!...

А в несбъднати „летни желания“

пак се вплита и глас на щурче...

 

И „всичко“  бе само Начало,

или Начало въобще́...

Като́ вълшебно“ огледало

и легенда за „златно ключе́“...

 

... Изгубихме нейде „ключето“

и легендата с него въобще...

Но аз си останах „момчето“,

което не ще́ да расте!.

 

Твърдяхме и вярвахме даже

ако се вярва въобще:

Любовта ни ще се докаже!...

... Но Вечността ́ се оказа: клише́!...

 

... О, моя Приятелко стара,

ти не си стара въобще,

а в „Стар капан“  Животът ни вкара

и пак се въртим: „Накъде́!?“...

 

Но единствено са възможни,

ако има възможност въобще́

и посоките неотложни

са: Напред и Назад векове́...

 

... А днес ни и измъчва Дилемата,

ако има Дилема въобще́,

че в безкрайната същност на Времето

Посоките само са: две...

 

...И кой ли сега да посочи,

ако имаме избор въобще́:

Посоката вярна и точна,

а грешната – да отрече́?!...

 

Едната отвежда до спомени

останали нейде въобще́

от Забравата не прогонени,

но Разумът, тях ги не ще́...

 

А другата – с устрем повежда,

ако има възможност въобще́

към хоризонта с надежда

за нови добри Светове...

 

Към Непознатото тичаме,

а то е примамно въобще́....

Но сме забравили:

 – и да се обичаме,

– и че морето не е до колене́!...

 

                                    *     *     *     *     *     *     *

... Пак Есен... Ухае на дрожди

с аромат на зрялост въобще́,

а въпрос безответен ме гложди:

– „Защо ли - не ме намразиш поне́?!...“

 

10.12.2019.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...