11 dic 2019, 7:36

Въобще́...

797 0 0

 

Въобще́...

 

О, моя Приятелко стара –

ти не си стара, въобще́!...

Знам: любовта не повтаря,

но не може и да расте...

 

Мислехме, че е голяма –

по-голяма не може въобще́!...

А оказа се страст разпиляна,

а и Вятър няма: да я събере́!...

 

Изгубихме много илюзии,

а повече не може въобще́!...

За това ли се гледаме гузни

и мълчим все с  въпрос: „Накъде́?“...

 

О!... Толкова много мечтания!...

Какво ли мечтахме въобще́?!...

А в несбъднати „летни желания“

пак се вплита и глас на щурче...

 

И „всичко“  бе само Начало,

или Начало въобще́...

Като́ вълшебно“ огледало

и легенда за „златно ключе́“...

 

... Изгубихме нейде „ключето“

и легендата с него въобще...

Но аз си останах „момчето“,

което не ще́ да расте!.

 

Твърдяхме и вярвахме даже

ако се вярва въобще:

Любовта ни ще се докаже!...

... Но Вечността ́ се оказа: клише́!...

 

... О, моя Приятелко стара,

ти не си стара въобще,

а в „Стар капан“  Животът ни вкара

и пак се въртим: „Накъде́!?“...

 

Но единствено са възможни,

ако има възможност въобще́

и посоките неотложни

са: Напред и Назад векове́...

 

... А днес ни и измъчва Дилемата,

ако има Дилема въобще́,

че в безкрайната същност на Времето

Посоките само са: две...

 

...И кой ли сега да посочи,

ако имаме избор въобще́:

Посоката вярна и точна,

а грешната – да отрече́?!...

 

Едната отвежда до спомени

останали нейде въобще́

от Забравата не прогонени,

но Разумът, тях ги не ще́...

 

А другата – с устрем повежда,

ако има възможност въобще́

към хоризонта с надежда

за нови добри Светове...

 

Към Непознатото тичаме,

а то е примамно въобще́....

Но сме забравили:

 – и да се обичаме,

– и че морето не е до колене́!...

 

                                    *     *     *     *     *     *     *

... Пак Есен... Ухае на дрожди

с аромат на зрялост въобще́,

а въпрос безответен ме гложди:

– „Защо ли - не ме намразиш поне́?!...“

 

10.12.2019.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...