12 нояб. 2023 г., 17:26  

Въпиещо - безпощадно

578 1 0
 

Повиках!

На помощ аз вятъра див,

да брули, неправедни клони!

Болеше, но беше въпиещ триптих,

голяма първична тревога!

 

Изрязах!

Ласкателен сив треволяк!

Болеше, но беше възможно,

одумващ, размекнат въпиещ листак,

подземна, септична угода!

 

Захвърлих!

Оплели ме в мрежи реки,

заплели потоци в косите!

Болеше ме силно, въпиещи дни,

вторични железни окови!

 

Избих!

Тоя клин, тъй ръждясал у мен,

болеше, но беше фамозно!

Несметно богатство, въпиещ мундир,

злокобна, досадна стеноза!

 

Повикал, изрязал, захвърлил, избил...

довлякох се някак до прага,

и волята своя доволно изпил,

ридал и заспал от умора!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аспарух Любенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...