Nov 12, 2023, 5:26 PM  

Въпиещо - безпощадно

  Poetry
569 1 0
 

Повиках!

На помощ аз вятъра див,

да брули, неправедни клони!

Болеше, но беше въпиещ триптих,

голяма първична тревога!

 

Изрязах!

Ласкателен сив треволяк!

Болеше, но беше възможно,

одумващ, размекнат въпиещ листак,

подземна, септична угода!

 

Захвърлих!

Оплели ме в мрежи реки,

заплели потоци в косите!

Болеше ме силно, въпиещи дни,

вторични железни окови!

 

Избих!

Тоя клин, тъй ръждясал у мен,

болеше, но беше фамозно!

Несметно богатство, въпиещ мундир,

злокобна, досадна стеноза!

 

Повикал, изрязал, захвърлил, избил...

довлякох се някак до прага,

и волята своя доволно изпил,

ридал и заспал от умора!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аспарух Любенов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...