Nov 12, 2023, 5:26 PM  

Въпиещо - безпощадно

  Poetry
576 1 0
 

Повиках!

На помощ аз вятъра див,

да брули, неправедни клони!

Болеше, но беше въпиещ триптих,

голяма първична тревога!

 

Изрязах!

Ласкателен сив треволяк!

Болеше, но беше възможно,

одумващ, размекнат въпиещ листак,

подземна, септична угода!

 

Захвърлих!

Оплели ме в мрежи реки,

заплели потоци в косите!

Болеше ме силно, въпиещи дни,

вторични железни окови!

 

Избих!

Тоя клин, тъй ръждясал у мен,

болеше, но беше фамозно!

Несметно богатство, въпиещ мундир,

злокобна, досадна стеноза!

 

Повикал, изрязал, захвърлил, избил...

довлякох се някак до прага,

и волята своя доволно изпил,

ридал и заспал от умора!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аспарух Любенов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...