12 nov 2023, 17:26  

Въпиещо - безпощадно

  Poesía
568 1 0
 

Повиках!

На помощ аз вятъра див,

да брули, неправедни клони!

Болеше, но беше въпиещ триптих,

голяма първична тревога!

 

Изрязах!

Ласкателен сив треволяк!

Болеше, но беше възможно,

одумващ, размекнат въпиещ листак,

подземна, септична угода!

 

Захвърлих!

Оплели ме в мрежи реки,

заплели потоци в косите!

Болеше ме силно, въпиещи дни,

вторични железни окови!

 

Избих!

Тоя клин, тъй ръждясал у мен,

болеше, но беше фамозно!

Несметно богатство, въпиещ мундир,

злокобна, досадна стеноза!

 

Повикал, изрязал, захвърлил, избил...

довлякох се някак до прага,

и волята своя доволно изпил,

ридал и заспал от умора!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аспарух Любенов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...