Въпрос
Обичаш ли ме - все един въпрос
и все без отговор виси във мрака...
Обичам те, не питай ме защо,
но вече нямам право да го казвам...
Сърцето ми уплашено тупти,
мълчанието е било съгласие -
за другите въпроси, може би,
но любовта ни идва тиха и незнаеща.
Сърцето ти все скрито си тупти -
не го открих за всичките ни нощи.
Боляло е от другите преди,
а аз съм изкуплението твое.
Не ме обичай - само ме пусни
до себе си, че аз да те обичам.
Душата ми не спира да крещи,
че си ми нужен повече от всичко.
Обичаш ли ме - същият въпрос,
на устните ти отговора дращи.
Във тъмното очите ти горят
и казват повече, отколкото очаквах...
и все без отговор виси във мрака...
Обичам те, не питай ме защо,
но вече нямам право да го казвам...
Сърцето ми уплашено тупти,
мълчанието е било съгласие -
за другите въпроси, може би,
но любовта ни идва тиха и незнаеща.
Сърцето ти все скрито си тупти -
не го открих за всичките ни нощи.
Боляло е от другите преди,
а аз съм изкуплението твое.
Не ме обичай - само ме пусни
до себе си, че аз да те обичам.
Душата ми не спира да крещи,
че си ми нужен повече от всичко.
Обичаш ли ме - същият въпрос,
на устните ти отговора дращи.
Във тъмното очите ти горят
и казват повече, отколкото очаквах...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
