2 июл. 2006 г., 12:22  

Въпрос 

  Поэзия
566 0 5

На тази земя, два свята светуват.

И двата, са крайно неясни за мен –

реалната истина, стиска ме грубо,

ала мечтите, държат ме във плен.

 

На вид са нещата

и ясни,

и прости –

човек, е човекът,

а вълк, е вълкът.

 

Усмихвам се –

значи добре съм

и толкоз...


Но, край на шегите –

удари часът.

 

Да бъдеш различен –

това е “въпросът”!

 

Но, как туй да стане?

 

Животът, е прям –

ако внезапно муцунка озъбиш

в миг ще разбереш,

че просто, си сам.

 

Да бъдеш отличен!

 

Да!

 

Аз съм отличен –

усмихвам се кротко,

не виря глава...

 

- Кажете! 

Защо са ми тези отличия?

И струват ли,

колкото миг свобода?

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??