2.07.2006 г., 12:22  

Въпрос

769 0 5

На тази земя, два свята светуват.

И двата, са крайно неясни за мен –

реалната истина, стиска ме грубо,

ала мечтите, държат ме във плен.

 

На вид са нещата

и ясни,

и прости –

човек, е човекът,

а вълк, е вълкът.

 

Усмихвам се –

значи добре съм

и толкоз...


Но, край на шегите –

удари часът.

 

Да бъдеш различен –

това е “въпросът”!

 

Но, как туй да стане?

 

Животът, е прям –

ако внезапно муцунка озъбиш

в миг ще разбереш,

че просто, си сам.

 

Да бъдеш отличен!

 

Да!

 

Аз съм отличен –

усмихвам се кротко,

не виря глава...

 

- Кажете! 

Защо са ми тези отличия?

И струват ли,

колкото миг свобода?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...