2.07.2006 г., 12:22  

Въпрос

768 0 5

На тази земя, два свята светуват.

И двата, са крайно неясни за мен –

реалната истина, стиска ме грубо,

ала мечтите, държат ме във плен.

 

На вид са нещата

и ясни,

и прости –

човек, е човекът,

а вълк, е вълкът.

 

Усмихвам се –

значи добре съм

и толкоз...


Но, край на шегите –

удари часът.

 

Да бъдеш различен –

това е “въпросът”!

 

Но, как туй да стане?

 

Животът, е прям –

ако внезапно муцунка озъбиш

в миг ще разбереш,

че просто, си сам.

 

Да бъдеш отличен!

 

Да!

 

Аз съм отличен –

усмихвам се кротко,

не виря глава...

 

- Кажете! 

Защо са ми тези отличия?

И струват ли,

колкото миг свобода?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...