Въпрос
На тази земя, два свята светуват.
И двата, са крайно неясни за мен –
реалната истина, стиска ме грубо,
ала мечтите, държат ме във плен.
На вид са нещата
и ясни,
и прости –
човек, е човекът,
а вълк, е вълкът.
Усмихвам се –
значи добре съм
и толкоз...
Но, край на шегите –
удари часът.
Да бъдеш различен –
това е “въпросът”!
Но, как туй да стане?
Животът, е прям –
ако внезапно муцунка озъбиш
в миг ще разбереш,
че просто, си сам.
Да бъдеш отличен!
Да!
Аз съм отличен –
усмихвам се кротко,
не виря глава...
- Кажете!
Защо са ми тези отличия?
И струват ли,
колкото миг свобода?
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
