MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
4 июл. 2006 г., 14:56

Въпрос 

  Поэзия
685 0 25

 

 

Към лудостта, от болка устремена?

Нали прекъснах този бяг,

макар че пак си раздвоена

в душата нежна като първи сняг?!

 

А огънят? Нали го аз разпалих

и няма вече да замре,

че тез коси ги дълго галих,

а те и днес ухаят на море?!

 

Нали затуй, когато срещаме очи,

в гърдите ни избухва страст

и тръпнем в техните лъчи,

които са за нас любовна власт?!

© Валери Рибаров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поли, подредих текстовете ни в статия, в която е и отговорът ми на последния ти текст.
    Поздрав!
  • Твоят стих ме провокира да напиша моя, затова ти благодаря Валери!
    Злати благодаря и на теб мила за милите думи! Не се притеснявай, не съм се обидила, това е опит за поетичен диалог, както спомена вече и Валери!
    Бъдете щастливи и весел ден утре
  • Към Златка:

    В случая е налице поетичен диалог, даващ нови възможности. Дано Поли отчете това?!
    Поздрав!
  • Поли,
    Двата текста имат обща нишка и това е радващото.
    Поздрав!
  • Валери, все пак Поли е дама...
    Позволявам си да поздравя Поли за красивия стих.
    Много ми хареса.
  • Вълшебството на любовта пленява
    попадаш бързо в лудата й страст,
    но болката душата заклеймява,
    ако останал си във нейна власт.

    Сърцето нежни пориви изпраща
    напира, иска да те прероди,
    но спомена горчилката разклаща
    от ужаса на миналите дни.

    И как да спреш вълните във очите
    десети бал – не буря, ураган,
    защото веч не вярваш във мечтите,
    а гинеш сам от мъка обладан.

  • Говориш вече със съмнение
    и то е точната ни мяра
    на общото ни притеснение,
    в което разцъфтява вяра,
    макар че твоята сълза горчива
    припламва често в окото
    и път в сърцето ми извива,
    когато в мене гледа то - горкото!
    А там, в таз искра
    съзирам, че е влюбено сърцето
    и има то съдба добра,
    но как да разбере това, което
    го мъчи и дори си плаче
    и мисли, че е клето
    в съдба на молещо сираче,
    оплакващо в себе си детето.
  • Искрата във окото ми какво ли
    гори и пари клето
    ах, тя сълза навярно е горчива
    от рана гнойна в сърцето.

    Стихът ти е великолепен и ти благодаря за него
    Бъди обичан и щастлив Валери
  • Към Златка:

    Душа с душата галена,
    разбира що е туй молба
    и как, дори похвалена,
    не стига нивга до делба.
  • Здравей, Яна!
    Този текст е направен в диалог с Поли, чиято заслуга е водеща.
    Поздрав!
  • Очите и косите дълго галени
    не подминават вяло молещия бряг,
    а той полита и се укротява
    единствено в любовния й бяг.

    Много ми хареса, Валери. Поздрави.
  • Прекрасно е. Поздравления, Мо.
  • Здравей, Гергана!
    Направен е опит да се покаже реален постигнат резултат, което може да стане основа за промяна.
    Поздрав!
  • Здравей, Ради!
    Поздрав!
  • Здравей, Петя!
    Навлизането в логиката на тъждеството, което правиш и ти, дава богати творчески възможности.
    Поздрав!
  • Здравей, Ванда!
    Да можеше и тя да види хубавото в лошото, би се получило начало?!
    Поздрав!
  • Здравей, Джейни!
    Водя борба тук с тази моя неразбрана героиня, ама чува ли ме?!
    Поздрав!
  • Здравей, Мая!
    Поздрав!
  • Здравей, кумец!
    Поздрав!
  • Великолепно!
    Много, много ми харесва!!! Поздрав!
  • прекрасно е!много страст има в него!поздрав
  • ДА!!!"...затуй, когато срещаме очи,
    в гърдите ни избухва страст
    и тръпнем в техните лъчи,
    които са за нас любовна власт!!!
    Поздрави,Мо,хареса ми!
  • Хубаво е Мо!
    Поздрав!
  • и на мен. много!
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??