Към лудостта, от болка устремена?
Нали прекъснах този бяг,
макар че пак си раздвоена
в душата нежна като първи сняг?!
А огънят? Нали го аз разпалих
и няма вече да замре,
че тез коси ги дълго галих,
а те и днес ухаят на море?!
Нали затуй, когато срещаме очи,
в гърдите ни избухва страст
и тръпнем в техните лъчи,
които са за нас любовна власт?!
© Валери Рибаров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
