Към лудостта, от болка устремена?
Нали прекъснах този бяг,
макар че пак си раздвоена
в душата нежна като първи сняг?!
А огънят? Нали го аз разпалих
и няма вече да замре,
че тез коси ги дълго галих,
а те и днес ухаят на море?!
Нали затуй, когато срещаме очи,
в гърдите ни избухва страст
и тръпнем в техните лъчи,
които са за нас любовна власт?!