4 jul 2006, 14:56

Въпрос

  Poesía
837 0 25

 

 

Към лудостта, от болка устремена?

Нали прекъснах този бяг,

макар че пак си раздвоена

в душата нежна като първи сняг?!

 

А огънят? Нали го аз разпалих

и няма вече да замре,

че тез коси ги дълго галих,

а те и днес ухаят на море?!

 

Нали затуй, когато срещаме очи,

в гърдите ни избухва страст

и тръпнем в техните лъчи,

които са за нас любовна власт?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поли, подредих текстовете ни в статия, в която е и отговорът ми на последния ти текст.
    Поздрав!
  • Твоят стих ме провокира да напиша моя, затова ти благодаря Валери!
    Злати благодаря и на теб мила за милите думи! Не се притеснявай, не съм се обидила, това е опит за поетичен диалог, както спомена вече и Валери!
    Бъдете щастливи и весел ден утре
  • Към Златка:

    В случая е налице поетичен диалог, даващ нови възможности. Дано Поли отчете това?!
    Поздрав!
  • Поли,
    Двата текста имат обща нишка и това е радващото.
    Поздрав!
  • Валери, все пак Поли е дама...
    Позволявам си да поздравя Поли за красивия стих.
    Много ми хареса.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...