2 окт. 2010 г., 23:15

Въпрос или отговор

772 0 1


Сбъднати мечти или разпилени сълзи,

молитви отправени през отминали дни.

Въпроси и отговори изречени,

погълнати от безспирното време.


Усмивката ти кара времето да спре,

а мен - да се любувам на радостно лице.

Очите ти издават мъничко тъга,

търсещи в нея дневната светлина.


Търся в гласа ти някаква вест,

която да носи в себе си жест.

Лъжа или истина ще бъде, не знам.

От теб зависи единствено сега.


Речта си загубвам, когато си с мен,

гласът ми трепери като на малко дете.

Тялото жадува да прескочи въпроса,

твоето да хване и да ги слее в едно.


Възможно ли е реалност да стане

или разумът ме подвежда отново.

В твоите ръце оставям 

ти да решиш - въпрос или отговор е това.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джимбо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...