2 окт. 2010 г., 23:15

Въпрос или отговор

768 0 1


Сбъднати мечти или разпилени сълзи,

молитви отправени през отминали дни.

Въпроси и отговори изречени,

погълнати от безспирното време.


Усмивката ти кара времето да спре,

а мен - да се любувам на радостно лице.

Очите ти издават мъничко тъга,

търсещи в нея дневната светлина.


Търся в гласа ти някаква вест,

която да носи в себе си жест.

Лъжа или истина ще бъде, не знам.

От теб зависи единствено сега.


Речта си загубвам, когато си с мен,

гласът ми трепери като на малко дете.

Тялото жадува да прескочи въпроса,

твоето да хване и да ги слее в едно.


Възможно ли е реалност да стане

или разумът ме подвежда отново.

В твоите ръце оставям 

ти да решиш - въпрос или отговор е това.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джимбо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...