Сбъднати мечти или разпилени сълзи,

молитви отправени през отминали дни.

Въпроси и отговори изречени,

погълнати от безспирното време.

Усмивката ти кара времето да спре,

а мен - да се любувам на радостно лице.

Очите ти издават мъничко тъга,

търсещи в нея дневната светлина.

Търся в гласа ти някаква вест,

която да носи в себе си жест.

Лъжа или истина ще бъде, не знам.

От теб зависи единствено сега.

Речта си загубвам, когато си с мен,

гласът ми трепери като на малко дете.

Тялото жадува да прескочи въпроса,

твоето да хване и да ги слее в едно.

Възможно ли е реалност да стане

или разумът ме подвежда отново.

В твоите ръце оставям 

ти да решиш - въпрос или отговор е това.