Въпроси
„ — Послушайте! – Обичайте ме още,
затуй че ще умра!”
М. Цветаева
Написах ли големите си стихове?
Запомних ли минутите на скръб?
Въпросът е дали това ми стига
да тръгна вече по отъпкания път,
да се предам на тихото безвремие,
да слея устни с меката трева?
И не боли, че няма да ме има мене.
Въпросът ми далеч не е в това.
А как да хвана впряга на конете
и с всеки миг да галопирам във дъжда?
И стъпките ми да са светли, светли,
от обич да е хлябът и от радост пепелта.
И как красиво да извая думите –
преглътнати или извикани на глас?
Какво да правя с тази моя лудост,
преливаща от местоимението „аз”?
И как да се събуждам сутрин рано
без изгревът очите да ранява?
И докога на спомените пламъкът
от дните ми ще пие? Остарявам
под маската на непонятна роля,
а отговорите мълчат – ни кост ни вест...
От утре може да ме няма, Божа воля.
Нали достатъчно е, че обичам днес?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
