Въпроси
„ — Послушайте! – Обичайте ме още,
затуй че ще умра!”
М. Цветаева
Написах ли големите си стихове?
Запомних ли минутите на скръб?
Въпросът е дали това ми стига
да тръгна вече по отъпкания път,
да се предам на тихото безвремие,
да слея устни с меката трева?
И не боли, че няма да ме има мене.
Въпросът ми далеч не е в това.
А как да хвана впряга на конете
и с всеки миг да галопирам във дъжда?
И стъпките ми да са светли, светли,
от обич да е хлябът и от радост пепелта.
И как красиво да извая думите –
преглътнати или извикани на глас?
Какво да правя с тази моя лудост,
преливаща от местоимението „аз”?
И как да се събуждам сутрин рано
без изгревът очите да ранява?
И докога на спомените пламъкът
от дните ми ще пие? Остарявам
под маската на непонятна роля,
а отговорите мълчат – ни кост ни вест...
От утре може да ме няма, Божа воля.
Нали достатъчно е, че обичам днес?
© Даниела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви!
-
Все повече подобни въпроси ще си задаваш...И знаеш ли- самите въпроси са отговорите! И днес не ме разочарова!
-
Винаги е достатъчно. Поздрави!
-
!!!!!
-
Въпросът е дали това ми стига
да тръгна вече по отъпкания път,
да се предам на тихото безвремие,
да слея устни с меката трева?
Не е достатъчно! Обичай! Никога не е достатъчно... До последния миг! Красив стих! -
Достатъчно е!
Хубав стих! -
Замислих се - не е ли обичта на човека към другия разковничето, за да остане и след себе си дори... И изразяването на тази обич било в художествена творба, било като страстна любов, саможертва, раждане, себеотдаване... Поздравления за поредното ти хубаво стихотворение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
