danda (Даниела)
358 1120
6.02.2016 г., 16:00 ч.

Въпроси 

  Поезия » Друга
845 0 7

                                       „  — Послушайте! – Обичайте ме още,

                                             затуй че ще умра!”
                                            М. Цветаева

 

Написах ли големите си стихове?

Запомних ли минутите на скръб?

Въпросът е дали това ми стига

да тръгна вече по отъпкания път,

да се предам на тихото безвремие,

да слея устни с меката трева?

И не боли, че няма да ме има мене.

Въпросът ми далеч не е в това.

А как да хвана впряга на конете

и с всеки миг да галопирам във дъжда?

И стъпките ми да са светли, светли,

от обич да е хлябът и от радост пепелта.

И как красиво да извая думите –

преглътнати или извикани на глас?

Какво да правя с тази моя лудост,

преливаща от местоимението „аз”?

И как да се събуждам сутрин рано

без изгревът очите да ранява?

И докога на спомените пламъкът

от дните ми ще пие? Остарявам

под маската на непонятна роля,

а отговорите мълчат – ни кост ни вест...

От утре може да ме няма, Божа воля.

Нали достатъчно е, че обичам днес?

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Все повече подобни въпроси ще си задаваш...И знаеш ли- самите въпроси са отговорите! И днес не ме разочарова!
  • Винаги е достатъчно. Поздрави!
  • !!!!!
  • Въпросът е дали това ми стига
    да тръгна вече по отъпкания път,
    да се предам на тихото безвремие,
    да слея устни с меката трева?

    Не е достатъчно! Обичай! Никога не е достатъчно... До последния миг! Красив стих!
  • Достатъчно е!
    Хубав стих!
  • Замислих се - не е ли обичта на човека към другия разковничето, за да остане и след себе си дори... И изразяването на тази обич било в художествена творба, било като страстна любов, саможертва, раждане, себеотдаване... Поздравления за поредното ти хубаво стихотворение!
Предложения
: ??:??