Въпроси
„ — Послушайте! – Обичайте ме още,
затуй че ще умра!”
М. Цветаева
Написах ли големите си стихове?
Запомних ли минутите на скръб?
Въпросът е дали това ми стига
да тръгна вече по отъпкания път,
да се предам на тихото безвремие,
да слея устни с меката трева?
И не боли, че няма да ме има мене.
Въпросът ми далеч не е в това.
А как да хвана впряга на конете
и с всеки миг да галопирам във дъжда?
И стъпките ми да са светли, светли,
от обич да е хлябът и от радост пепелта.
И как красиво да извая думите –
преглътнати или извикани на глас?
Какво да правя с тази моя лудост,
преливаща от местоимението „аз”?
И как да се събуждам сутрин рано
без изгревът очите да ранява?
И докога на спомените пламъкът
от дните ми ще пие? Остарявам
под маската на непонятна роля,
а отговорите мълчат – ни кост ни вест...
От утре може да ме няма, Божа воля.
Нали достатъчно е, че обичам днес?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
