„ — Послушайте! – Обичайте ме още,
затуй че ще умра!”
М. Цветаева
Написах ли големите си стихове?
Запомних ли минутите на скръб?
Въпросът е дали това ми стига
да тръгна вече по отъпкания път,
да се предам на тихото безвремие,
да слея устни с меката трева?
И не боли, че няма да ме има мене.
Въпросът ми далеч не е в това.
А как да хвана впряга на конете ...