5 мая 2017 г., 15:24  

Въпроси

681 3 0

              (На порасналото ми дете)

 

              Пита моето дете, разпитва,

              колко е голям света.

              Може ли човек да литва,

              като птица в небесата.

 

              На дъгата да се покатери

              да погали със ръка

              слънце, облаците бели,

              да се носи над реката.

 

              Много ли е времето-година,

              повече е месец или век.

              Много ли сме аз и ти – двамина,

              колко може да е жив човек.

 

              Пита моето дете, не спира,

              колко е голяма любовта.

              И накрая в мен се взира:

              "Тати, ти си най-голям в света!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...