May 5, 2017, 3:24 PM  

Въпроси

  Poetry » Other
686 3 0

              (На порасналото ми дете)

 

              Пита моето дете, разпитва,

              колко е голям света.

              Може ли човек да литва,

              като птица в небесата.

 

              На дъгата да се покатери

              да погали със ръка

              слънце, облаците бели,

              да се носи над реката.

 

              Много ли е времето-година,

              повече е месец или век.

              Много ли сме аз и ти – двамина,

              колко може да е жив човек.

 

              Пита моето дете, не спира,

              колко е голяма любовта.

              И накрая в мен се взира:

              "Тати, ти си най-голям в света!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...