28 дек. 2006 г., 20:08

Въпроси 

  Поэзия
550 0 8

Помниш ли нежните думи,

реещи, ефирно достигащи

извора от вълнуващи рими,

ласкаво слуха докосващи?

А допира, галещ в косите,

сладостта на устни алени,

кадифето, искрящо в очите,

а страните, леко обагрени?

Не остана ли лик съхранен,

в душа не звъни ли камбана,

тих копнеж, топлещ спомен

или всичко е вече в забрава?

Шепот носи ли нощния час

и завръща ли утрото радост,

не запомни ли нещо за нас...

аз и ти и дъхът на младост?

( а )

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ако така с някой се е случвало,
    значи че обичта е в миналото.
    Нещо трябва да си е тръгнало,
    за да направи място за лошото.

    Този стих е за друг стих,
    за случка в час много тих.

    Благодаря за коментара Чар.

    Поздрав и усмивка.
  • а някои запомнят само лошото дори когато още обичат
  • Благодаря ти Ласка ...
    Акростиха е разработен върху заглавието на един мой текст.
    В това се крие и корена на нежноста му

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Много нежен стих!
  • Креми знаех си , че ще го разчетеш.
    Благодаря ти за думите ... прегръдка.

    Синя много мили думи. Дано помним ...

    Диди права си, спомените са боготство.

    Христо благодаря ти за нежните думи.

    Поздрав и усмивка за вас.
  • Прекрасен, нежен стих си написала, Ани!!! Поздрави!!!
  • Ако не помни - е изгубил само той...
  • Стих- чист като сълза! Браво! Дори клетките му ще помнят!
Предложения
: ??:??