28 дек. 2006 г., 20:08

Въпроси

766 0 8

Помниш ли нежните думи,

реещи, ефирно достигащи

извора от вълнуващи рими,

ласкаво слуха докосващи?

А допира, галещ в косите,

сладостта на устни алени,

кадифето, искрящо в очите,

а страните, леко обагрени?

Не остана ли лик съхранен,

в душа не звъни ли камбана,

тих копнеж, топлещ спомен

или всичко е вече в забрава?

Шепот носи ли нощния час

и завръща ли утрото радост,

не запомни ли нещо за нас...

аз и ти и дъхът на младост?

( а )

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако така с някой се е случвало,
    значи че обичта е в миналото.
    Нещо трябва да си е тръгнало,
    за да направи място за лошото.

    Този стих е за друг стих,
    за случка в час много тих.

    Благодаря за коментара Чар.

    Поздрав и усмивка.
  • а някои запомнят само лошото дори когато още обичат
  • Благодаря ти Ласка ...
    Акростиха е разработен върху заглавието на един мой текст.
    В това се крие и корена на нежноста му

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Много нежен стих!
  • Креми знаех си , че ще го разчетеш.
    Благодаря ти за думите ... прегръдка.

    Синя много мили думи. Дано помним ...

    Диди права си, спомените са боготство.

    Христо благодаря ти за нежните думи.

    Поздрав и усмивка за вас.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....