28 dic 2006, 20:08

Въпроси

  Poesía
774 0 8

Помниш ли нежните думи,

реещи, ефирно достигащи

извора от вълнуващи рими,

ласкаво слуха докосващи?

А допира, галещ в косите,

сладостта на устни алени,

кадифето, искрящо в очите,

а страните, леко обагрени?

Не остана ли лик съхранен,

в душа не звъни ли камбана,

тих копнеж, топлещ спомен

или всичко е вече в забрава?

Шепот носи ли нощния час

и завръща ли утрото радост,

не запомни ли нещо за нас...

аз и ти и дъхът на младост?

( а )

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако така с някой се е случвало,
    значи че обичта е в миналото.
    Нещо трябва да си е тръгнало,
    за да направи място за лошото.

    Този стих е за друг стих,
    за случка в час много тих.

    Благодаря за коментара Чар.

    Поздрав и усмивка.
  • а някои запомнят само лошото дори когато още обичат
  • Благодаря ти Ласка ...
    Акростиха е разработен върху заглавието на един мой текст.
    В това се крие и корена на нежноста му

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Много нежен стих!
  • Креми знаех си , че ще го разчетеш.
    Благодаря ти за думите ... прегръдка.

    Синя много мили думи. Дано помним ...

    Диди права си, спомените са боготство.

    Христо благодаря ти за нежните думи.

    Поздрав и усмивка за вас.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...