Помниш ли нежните думи,
реещи, ефирно достигащи
извора от вълнуващи рими,
ласкаво слуха докосващи?
А допира, галещ в косите,
сладостта на устни алени,
кадифето, искрящо в очите,
а страните, леко обагрени?
Не остана ли лик съхранен,
в душа не звъни ли камбана,
тих копнеж, топлещ спомен
или всичко е вече в забрава?
Шепот носи ли нощния час
и завръща ли утрото радост,
не запомни ли нещо за нас...
аз и ти и дъхът на младост?
( а )
© Анета Саманлиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
