Помниш ли нежните думи,
реещи, ефирно достигащи
извора от вълнуващи рими,
ласкаво слуха докосващи?
А допира, галещ в косите,
сладостта на устни алени,
кадифето, искрящо в очите,
а страните, леко обагрени?
Не остана ли лик съхранен,
в душа не звъни ли камбана,
тих копнеж, топлещ спомен
или всичко е вече в забрава?
Шепот носи ли нощния час
и завръща ли утрото радост,
не запомни ли нещо за нас...
аз и ти и дъхът на младост?
( а )
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
