4 июл. 2008 г., 18:16

Въпроси

695 0 2

Въпроси

 

Докога все така ще се скитаме,

търсейки безпомощно ръка?

Падаме, ставаме, залитаме...

И докога така?

Докога изгревите ще проспиваме,

дните безцелно ще пилеем?

Докога така, накъде отиваме?

Колко още песни на отчаяние ще изпеем...

Защо така се случва, че всичко в миг се срива?

Не трябва ли на Канара да строим?

Или канарата е крива...?

Стоим будни, а не бдим.

Не трябва ли при Господ да отидем,

товара от нас да снеме,

проклятието от нас да измие

и да ни отърве от това бреме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • поздрави,прекрасен е и си само на 14 години .. Господ ръботи чрез теб
  • "И докога така?"

    Много правилно питаш, Тина.
    Поздравления за стиха.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...