9 янв. 2009 г., 22:31

Въпроси 

  Поэзия » Философская
558 0 2
Времето бавно отнася
към безкрая неугаснали мечти...
нелепо... но оставаме
техни жертви, обречени...
Не търси в неизмеримите неща.
Проекция няма в нематериалните сетива.
Те са като топъл вятър,
който сгрява сред зимни студове,
те са като мълния, поразяваща покоя...
нежен полет възнасящ над света.
Нежна пяна след смразяващ водопад.
Покой в безпокоя и безпокойство в покоя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Илиева Все права защищены

Предложения
: ??:??