9 янв. 2009 г., 22:31
Времето бавно отнася
към безкрая неугаснали мечти...
нелепо... но оставаме
техни жертви, обречени...
Не търси в неизмеримите неща.
Проекция няма в нематериалните сетива.
Те са като топъл вятър,
който сгрява сред зимни студове,
те са като мълния, поразяваща покоя...
нежен полет възнасящ над света.
Нежна пяна след смразяващ водопад.
Покой в безпокоя и безпокойство в покоя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация