Въпроси
Времето бавно отнася
към безкрая неугаснали мечти...
нелепо... но оставаме
техни жертви, обречени...
Не търси в неизмеримите неща.
Проекция няма в нематериалните сетива.
Те са като топъл вятър,
който сгрява сред зимни студове,
те са като мълния, поразяваща покоя...
нежен полет възнасящ над света.
Нежна пяна след смразяващ водопад.
Покой в безпокоя и безпокойство в покоя.
Граници няма,
те се сливат в безкрая...
Обичал ли си някога до дъно раздаден,
вричал ли си се , себе си в мисъл забравен?
Има ли тиха обич на разум подчинена...
има ли пресметната любов със страст овкусена?
Искаш много, а можеш ли много да дадеш?
И какво е това „много",
в кое пространство е измерено?
Въпросът ражда въпрос, а той друг след себе си...
Кога веригата ще спре...
и ще си отдъхнем облекчени?
Можем ли от душата си истината гола да извадим?!
А има ли я там, за да можем да я изкажем?!
Животът сурово прагматичен ни впряга в своите релси,
А можем ли през тях да изтичаме...
и да погледнем към дните без резерви?!
.......................................................................
Ще спра и да намеря ще се опитам
отговори на тирадата от въпроси,
от преднамереност освободена,
помощ ще поискам от цялата Вселена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиана Илиева Всички права запазени
