Въпроси
Времето бавно отнася
към безкрая неугаснали мечти...
нелепо... но оставаме
техни жертви, обречени...
Не търси в неизмеримите неща.
Проекция няма в нематериалните сетива.
Те са като топъл вятър,
който сгрява сред зимни студове,
те са като мълния, поразяваща покоя...
нежен полет възнасящ над света.
Нежна пяна след смразяващ водопад.
Покой в безпокоя и безпокойство в покоя.
Граници няма,
те се сливат в безкрая...
Обичал ли си някога до дъно раздаден,
вричал ли си се , себе си в мисъл забравен?
Има ли тиха обич на разум подчинена...
има ли пресметната любов със страст овкусена?
Искаш много, а можеш ли много да дадеш?
И какво е това „много",
в кое пространство е измерено?
Въпросът ражда въпрос, а той друг след себе си...
Кога веригата ще спре...
и ще си отдъхнем облекчени?
Можем ли от душата си истината гола да извадим?!
А има ли я там, за да можем да я изкажем?!
Животът сурово прагматичен ни впряга в своите релси,
А можем ли през тях да изтичаме...
и да погледнем към дните без резерви?!
.......................................................................
Ще спра и да намеря ще се опитам
отговори на тирадата от въпроси,
от преднамереност освободена,
помощ ще поискам от цялата Вселена...
© Кристиана Илиева All rights reserved.
