14 мар. 2007 г., 12:20

ВЪПРОСИ

816 0 9

 

 

Бърза, сива тишина

с кратки, звънки окончания.

Купила ли съм страха

със дълбоко покаяние?

 

Купила ли съм живот

за стрелките на сърцето?

Колко плащам си за вход,

ако дом ми е небето?

 

Купила ли съм мечта?

За Оловното войниче

огънят е светлина и

лицето на момиче.

 

Колко струва любовта,

щом любим ти я отнема?

Всяка счупена стрелка

ще отмерва мойто време.

 

Димитрия Чакова

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...