14.03.2007 г., 12:20

ВЪПРОСИ

809 0 9

 

 

Бърза, сива тишина

с кратки, звънки окончания.

Купила ли съм страха

със дълбоко покаяние?

 

Купила ли съм живот

за стрелките на сърцето?

Колко плащам си за вход,

ако дом ми е небето?

 

Купила ли съм мечта?

За Оловното войниче

огънят е светлина и

лицето на момиче.

 

Колко струва любовта,

щом любим ти я отнема?

Всяка счупена стрелка

ще отмерва мойто време.

 

Димитрия Чакова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...