Бърза, сива тишина
с кратки, звънки окончания.
Купила ли съм страха
със дълбоко покаяние?
Купила ли съм живот
за стрелките на сърцето?
Колко плащам си за вход,
ако дом ми е небето?
Купила ли съм мечта?
За Оловното войниче
огънят е светлина и
лицето на момиче.
Колко струва любовта,
щом любим ти я отнема?
Всяка счупена стрелка
ще отмерва мойто време.
Димитрия Чакова
© Димитрия Чакова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
