Не беше сън. Любов ли беше?

Това, което двама ни събра.

В сърцето ми искра гореше -

дали ти бил си моята съдба?

Въпроси, но без отговор, задавам -

реши да сложиш край на честността.

А може би дори не заслужавам 

на тез въпроси отговор да разбера.

Дали те обичах? Уместен въпрос, нали?

Как да отговоря на него, не зная.

След теб сякаш нещо още тежи,

ала зная, че това наистина е краят.

Кога беше началото, не помня? 

Сякаш бе толкова отдавна, преди.

Но защо всичко за теб ми напомня

и от твоите думи още боли? 

Продължихме напред, но остана

само спомен от минали дни

и една незараснала рана,

дето нощем за тебе кърви.