5.01.2013 г., 18:22

Въпроси без отговор

555 0 0

 

 

Не беше сън. Любов ли беше?

Това, което двама ни събра.

В сърцето ми искра гореше -

дали ти бил си моята съдба?

 

Въпроси, но без отговор, задавам -

реши да сложиш край на честността.

А може би дори не заслужавам 

на тез въпроси отговор да разбера.

 

Дали те обичах? Уместен въпрос, нали?

Как да отговоря на него, не зная.

След теб сякаш нещо още тежи,

ала зная, че това наистина е краят.

 

Кога беше началото, не помня? 

Сякаш бе толкова отдавна, преди.

Но защо всичко за теб ми напомня

и от твоите думи още боли? 

 

Продължихме напред, но остана

само спомен от минали дни

и една незараснала рана,

дето нощем за тебе кърви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Просто Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...