23 июн. 2016 г., 13:22

Въпроси за бъдещето

354 1 2

Не искам да се връщам

в изминалото време.

Защо да го прегръщам

с отминалото бреме?

Че минало в забрава,

то вече не ме топли.

Във днешната дъбрава

мен друг въпрос ме чопли.

Какъв живот от утре

съдбата ще сервира?

И кой със свойто кУтре

по път ще ме нервира?

Ще мога ли навреме

реколта да събирам

или със тежко бреме

по малко ще умирам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Споделям казаното от Ласка! Поздравявам те, Никола!
  • Каквото, такова - имаме уроци за учене.
    Нека с усмивка да ги срещаме.
    Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...