23 июн. 2016 г., 13:22

Въпроси за бъдещето

351 1 2

Не искам да се връщам

в изминалото време.

Защо да го прегръщам

с отминалото бреме?

Че минало в забрава,

то вече не ме топли.

Във днешната дъбрава

мен друг въпрос ме чопли.

Какъв живот от утре

съдбата ще сервира?

И кой със свойто кУтре

по път ще ме нервира?

Ще мога ли навреме

реколта да събирам

или със тежко бреме

по малко ще умирам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Споделям казаното от Ласка! Поздравявам те, Никола!
  • Каквото, такова - имаме уроци за учене.
    Нека с усмивка да ги срещаме.
    Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...