23.06.2016 г., 13:22

Въпроси за бъдещето

350 1 2

Не искам да се връщам

в изминалото време.

Защо да го прегръщам

с отминалото бреме?

Че минало в забрава,

то вече не ме топли.

Във днешната дъбрава

мен друг въпрос ме чопли.

Какъв живот от утре

съдбата ще сервира?

И кой със свойто кУтре

по път ще ме нервира?

Ще мога ли навреме

реколта да събирам

или със тежко бреме

по малко ще умирам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделям казаното от Ласка! Поздравявам те, Никола!
  • Каквото, такова - имаме уроци за учене.
    Нека с усмивка да ги срещаме.
    Поздрав за стиха!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...