Въпросително
Животът ми - безпътица отрудена,
лишен от радост и любов,
съществувание принудено
в кръг безкраен и суров.
Какво ли, Господи, да сторя,
щастлив поне да съм за миг?
Чуваш ли молитвите ми горе,
смутен ли си от моя вик?
В клетка сякаш съм затворен
и с пречупени крила
мята се душата ми отровена,
като птица във смъртта.
Колко смърти приживява
душата ни в своя път,
спира ли или пък продължава
да ликува във безсмъртие духът?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Любенова Косева Все права защищены
